Хипоталмусни синдроми
Хипоталмусът е основна структура на автономната нервна система, която участва в регулиране на вегетативната активност, на половите функции и сексуалното поведение, на телесната темпетратура, приема на храна и вода, контрол на кръвното налягане, реакции при стрес и др.
Хипоталамусът може да се увреди директно - при съдови заболявания, тумори, при промишлени интоксикации с олово, манган, въглероден оксид. Вторични хипоталамусни синдроми могат да възникват след тежки и усложнени раждания, след хормонална терапия с кортикостероиди и полови хормони, след стрес и психотравми. Хипоталамусните синдроми са генерализирани или частични, протичащи субклинично, остро или хронично. При генерализирания хипоталамусен синдром се наблюдават сърцебиене, повишение на кръвното налягане и телесната температура, изпотяване, главоболие, световъртеж, косопад, уртикария, затлъстяване, галакторея, нарушения в месечния цикъл при жените, загуба на либидо и потентност, тревожни и депресивни разтройства и др. Диагнозата се поставя чрез специализирани автономни тестове, невроофталмологично изследване, компютърна томография, ядреномагнитен резонанс, ЕЕГ, а също и с хормонални лабораторни тестове, изследване на въглехидратната, липидната и водно – солевата обмяна и др. Всички те помагат за отдиференцирането на хипоталамусния синдром от заболявания на хипофизата, на периферните ендокринни жлези, панически атаки, хипертонични кризи и др. Лечението е насочено към отстраняване причината за хипоталамусния синдром и към повлияване на отделните симптоми. То трябва да се провежда съвместно от невролог, ендокринолог и психиатър.
