Множествена склероза
Множествената склероза е възпалително, автоимунно заболяване на централната нервна система с пристъпни влошавания на състоянието или първично прогресиращ ход.
Заболяването най-често започва във възрастта между 15-50 г., засяга по-често женския пол. С най-голямо предразположение за възникване на Множествена склероза е бялата раса.
Множествената склероза се характеризира с появата на зони на увреда, предимно на бялото мозъчно вещество, в централната нервна система. В резултат на този болестен процес се нарушава предаването на нервните импулси и те започват да се предават по-бавно.
Причината за възникване на заболяването не е известна.
Предполага се участието на наследствени фактори, различни вирусни причинители и автореактивността на организма.
Най-честите симптоми на заболяването са двигателните и сетивните нарушения, следвани по честота от зрителните, както и нарушенията на координацията и уринирането.
Двигателните нарушения се проявяват като слабост и стегнатост в ръцете или краката (парапареза), десните или левите крайници (хемипареза) и наличиие на патологични рефлекси рефлекси (необичайни за възрастния индивид двигателни отговори при определени дразнения). Най-честите сетивни нарушения са изтръпвания, болки, намалена чувствителност в крайниците. Зрителните нарушения се проявяват с намаление на зрението, което по правило е едностранно, нарушение на цветното виждане или появата на “петно” в зрителното поле. Към микционните нарушения спадат честото уриниране, изпускането по малка нужда, чувството за невъзможност за задръжка на урина.
Освен тези най-чести прояви на заболяването при Множествена склероза могат да се наблюдават и засягане на очедвигателните нерви, умора, влошаване на оплакванията при повишение на телесната температура, сексуални нарушения,.
Ходът на заболяването е строго индивидуален, описани са различни клинични форми на Множествена склероза, които имат различно протичане и прогноза.
Поставянето на диагнозата се извършва въз основа на неврологичен преглед, електрофизиологични изследвания, ликворологично изследване и провеждане на Магнитнорезонасно изследване.
Лечението по време на пристъп се провежда с кортикостероиди, а в извънпристъпния период с различни групи медикаменти - имуномодулатори и имуносупресори
