Психиатрични заболявания

Съдържание

Разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества

Това са широк кръг разстройства, чиято тежест варира от неусложнена интоксикация и вредна употреба до явни разстройства от типа на душевната болест или деменция. Общото за тях е причинната обусловеност от употребата на едно или повече психоактивни вещества (алкохол, хероин, канабис, кокаин, фенамин, екстази, халюциногени, успокоителни медикаменти и други).
При острата интоксикация могат да възникнат нарушения в съзнанието, на когнитивните функции, възприятията, емоциите или поведението. Острата интоксикация обикновено е тясно свързана с дозата, но при лица с бъбречна или чернодробна недостатъчност малки дози могат да предизвикат тежък интоксикиращ ефект.
Вредната употреба се съпътства от увреждане на здравето – цироза на черния дроб, хепатит, тромбофлебит, психични разстройства и др.
За болестна зависимост може да се говори при наличието на три или повече признака:
(1) силно желание да се приемат психоактивни вещества;
(2) затруднен контрол върху приема;
(3) абстиненция при прекъсване или намаляване на дозата или употреба на вещество с цел облекчаване или премахване на абстиненцията;
(4) повишен толеранс, нужда от по-високи дози;
(5) прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси;
(6) продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици;
Употребата на психоактивни вещества може да доведе до тежки психични разстройства – халюцинации, обърканост, налудности, депресия, амнезия, деменция.
Лечението е специфично за всяка една от формите на боледуване и включва детоксикация, заместващо лечение, психотерапия и социотерапия.

Горе

Шизофрения, Шизотипни и други налудни разстройства

Шизофренните разстройства се характеризират с основни и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с несъответен или притъпен афект. С течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит. Нарушенията засягат най-основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най-интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като разкрити за околните, могат да се развият налудности за сили, които влияят върху мислите и постъпките на пациента. Халюцинациите - особено слуховите - са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето. Цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или променени. В ранния период често се наблюдава недоумение, всекидневни ситуации притежават особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за болния.
Прекъсванията или вмятанията в потока на мисленето са чести, като мислите понякога се преживяват като отнемани от външна сила. Настроението обикновено е потиснато, непостоянно или несъответно. Могат да се проявят инертност, негативизъм или обездвиженост.
Началото на заболяването може да бъде остро със сериозни нарушения на поведението или подмолно, с постепенно развитие на странни идеи и поведение. Протичането също показва голямо разнообразие и в никакъв случай не е неизбежно хронично или водещо до упадък.
В зависимост от проявите на заболяването се обособяват различни форми – паранонидна, хебефренна, кататонна, недиференцирана, постшизофренна депресия, резидуална, проста шизофрения.
Лечението е комплексно – медикаментозно (антипсихотици от второ и първо поколение, други психофармака), понякога електроконвулсивно лечение, психологично консултиране, ресоциализация.
Нерядко се налага и продължително поддържащо лечение.

Шизотипното разстройство се характеризира с ексцентрично поведение и аномалии на мисленето и афекта, наподобяващи тези при шизофрения, но на нито един стадий от развитието на това разстройство не възникват истински и характерни шизофренни нарушения. Може да бъде налице студенина и дистантност, ексцентрично поведение или външен вид, склонност към социална самоизолация, странни убеждения или магическо мислене, подозрителност, натрапливо умствено предъвкване, необичайни възприятия, странна реч, кратки епизоди с интензивни илюзии, слухови или други халюцинации и налудообразни идеи, които обикновено настъпват без външен повод.
Разстройството е с хроничен ход и флуктуираща интензивност. Понякога то еволюира към манифестна шизофрения.

Персистиращите налудни разстройства представляват хетерогенна група заболявания с дълготрайни налудности, които не могат да се класифицират като органични, шизофренни или афективни.
Лечението им е съобразно клиничните прояви, наред с психологично консултиране и ресоциализация.

Острите и преходни психотични разстройства са група от разнородни разстройства с остро начало, типични синдроми и свързан с това разстройството остър стрес. Лечението им е съобразно клиничните прояви, съчетано с психологично консултиране.
Острото полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми е краткотрайно внезапно възникващо разстройство с явни халюцинации, налудности и нарушения на възприятията, твърде променливи и динамични, до емоционална буря с интензивни преходни чувства на щастие и екстаз или страх и раздразнителност. Те не удовлетворяват диагностичните критерии за маниен епизод, депресивен епизод или шизофрения.

Острото полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми има сходна характеристика, но освен това са налице типични шизофренни симптоми.
Острото шизофреноподобно психотично разстройство има сравнително устойчиви шизофренни симптоми, но е с продължителност по-малка от един месец.
Лечението им е съобразно симптоматиката.

Индуцираното налудно разстройство се среща рядко и се споделя от двама или повече хора с тесни емоционални връзки между тях (вкл. интимни). Само единият от двойката или групата страда от действително психично разстройство, а при другия (другите) налудностите са индуцирани и обикновено изчезват, когато участниците бъдат разделени.

Шизоафективните разстройства са чести епизодични разстройства, при които в един и същ епизод на заболяване са налице както изразени афективни (манийни, депресивни), така и изразени шизофренни симптоми.
Тези пациенти обикновено оздравяват напълно и само рядко развиват дефект.
Лечението е съобразно симптоматиката.

Горе

Разстройства на настроението

Основното нарушение при разстройствата на настроението е промяна в настроението или афекта, обикновено към потиснатост (с или без придружаваща тревожност) или към приповдигнатост. Тази промяна в настроението обикновено се съпровожда от промяна в общото равнище на активност, както и понякога с промяна в теглото, нарушения на съня, смущения в сърдечно-съдовата система и стомашно-чревната функция. Повечето от тези разстройства имат тенденция към повторяемост и началото на отделните епизоди често е свързано със стресови събития или ситуации.

Манийният епизод се представя с повишено настроение и активирана двигателната и психичната дейност. Тази категория се използува само за единичен маниен епизод.
Хипоманията е по-лека степен на манията - персистиращо леко повишение на настроението (поне няколко дни наред), чувство за повишена енергия, повишена дейност и обикновено подчертано усещане за благополучие и за физическа и психична ефективност. Често са налице повишена общителност, приказливост, прекомерна фамилиарност, повишена сексуална енергия и намалена нужда от сън, но не до степен, която води до сериозно разстройство на работоспособността или до социални санкции.
Манията без психотични симптоми се представя с повишено несъразмерно на обстоятелствата настроение и може да варира от безгрижна веселост до почти неконтролируема възбуда. Налице е повишена енергия, свръхактивност, речев напор и намалена нужда от сън. Нормалните социални задръжки отсъстват. Себеоценката е повишена.
Манията с психотични симптоми е с по-изразена клинична картина, повишената себеоценка и идеите за величие могат да прераснат в налудности, а раздразнителността и подозрителността могат да прераснат в налудности за преследване. Летежът на мислите и речевият напор могат да направят речта неразбираема.

Биполярното афективно разстройство се характеризира с повтарящи се епизоди, при които настроението и равнището на активност на болния са съществено нарушени, като тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност (мания или хипомания), а в други - в понижаване на настроението и намалена енергия и активност (депресия). Възстановяването между епизодите по правило е пълно. Терминът манийно-депресивна болест или психоза сега се използува главно като синоним на биполярно разстройство.
Преценката на конкретното актуално болестно състояние може да бъде биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – хипоманиен, маниен без психотични симптоми, маниен с психотични симптоми, умерена или лека депресия, умерена или лека депресия без соматични симптоми, умерена или лека депресия със соматични симптоми, тежка депресия без психотични симптоми, тежка депресия с психотични симптоми или смесен епизод. Извън епизодите диагнозата е биполярно афективно разстройство, ремисия.
Лечението е със стабилизатори на настроението и антипсихотици, рядко антипсихотици, но понякога е необходимо елетроконвулсивно лечение.

Депресивният епизод се представя с понижено настроение (по-изразено сутрин), загуба на интереси и на способността за изживяване на радост или удоволствие, редукция на енергията, повишена уморяемост, спад на активността, силна умора след минимално усилие, нарушения в концентрацията, понижена самооценка, себенеувереност, идеи за виновност и безполезност, песимистично възприемане на бъдещето, суицидни тенденции, нарушен сън, понижен апетит, загуба на либидо.
Категориите лек, умерен и тежък депресивен епизод се използуват само за единствен (първи) депресивен епизод.
Пациенти с леки депресивни епизоди често се обръщат към първичните и общи здравни заведения, докато в психиатричните стационари постъпват предимно пациенти с по-тежки депресии.
Депресивните епизоди могат да бъдат леки, умерено тежки или тежки, без или със соматични прояви. Разграничаването между лека, умерена и тежка степен се определя от клиничната преценка за наличието, типа и тежестта на проявите. Нивото на обикновената социална и трудова активност често е добър общ ориентир за вероятната степен на тежест на епизода.

Рекурентното депресивно разстройство се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди, без наличие на епизоди на приповдигнато настроение и хиперактивност. Отделните епизоди понякога се провокират от стресови житейски събития и в повечето култури са два пъти по-чести при жените, отколкото при мъжете.
Разграничават се лек, умерено тежък, тежък без психотични симптоми и тежък с психотични симптоми епизоди. Извън епизодите пациентите са в ремисия.
Лечението е с антидепресанти, стабилизатори на настроението и понякога антипсихотици, но понякога е необходимо елетроконвулсивно лечение. Продължителното лечение след епизода стабилизира състоянието и има профилактичен характер.

Персистиращите разстройства на настроението са трайни и обикновено флуктуиращи разстройства на настроението, без да достигат изразеност на манийни или дори на леки депресивни епизоди. Те продължават с години и понякога заемат по-голямата част от живота. Представят се като циклотимия, дистимия, "невротична" депресия

Горе

Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства

Тези са обединени в една голяма обща група поради своята историческа връзка с концепцията за неврозата и връзката на една съществена част от тези разстройства с психологични причини. По-леките разновидности на тези разстройства често се наблюдават първичната здравна помощ.

Фобийните тревожни разстройства се провокират от определени ситуации или обекти, които не представляват опасност понастоящем. Психологически и поведенчески тревожността може да варира по сила - от слабо неспокойство до ужас и може да се фокусира върху отделни симптоми като сърцебиене, премаляване, като често е свързана с вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Мисълта за поява на ситуацията обикновено поражда предварителна тревожност. Фобийната тревожност често съществува едновременно с депресия. Повечето фобийни разстройства, с изключение на социалните фобии, са по-чести при жените.

Агорафобията включва страхове от открити пространства, от присъствие сред тълпа от хора и трудност за внезапно лесно бягство назад, страхове от напускане на дома, от влизане в магазини, от пребиваване сред тълпи и публични места или пътуване сам във влакове, автобуси или самолети, поради опасение може да настъпи прилошаване на публично място, без да има кой да помогне.
Агорафобията може да бъде без или с паническо разстройство

Социалните фобии започват в юношеството и се проявяват като страх от оценъчно отношение от страна на другите, вследствие на което се избягват социални ситуации (хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол или други, включващи почти всички социални ситуации извън семейния кръг). Социалните фобии обикновено са съпроводени с понижена себеоценка и страх от критика. Те могат да се придружават с оплаквания от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви за уриниране.

Специфичните (изолирани) фобии са ограничени до строго специфични ситуации (близост до определени животни, височини, гръмотевици, тъмнина, летене, затворени пространства, уриниране и дефекиране в обществени тоалетни, ядене на определени храни, остри предмети, зъболечение, гледане на кръв и рани, замърсяване, заразяване изобщо или от определени болести и много други). Обикновено се проявяват в детството или ранната зрелост и ако останат нелекувани могат да просъществуват десетилетия. Тежестта на смущенията зависи от това дали лицето успява лесно да избягва фобийната ситуация.
Лечението на фобиите е упорито и се провежда с медикаменти и психотерапия.

Като други тревожни състояния се определя широка гама смущения със специфично съдържание. Основните симптоми са проявите на тревожност, но могат да се наблюдават депресивни и натрапливи симптоми.

Паническото разстройство (епизодична пароксизмална тревожност) се представя от повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника), като често срещани са внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация), вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути. Между пристъпите обикновено има период сравнително свободен от симптоми на тревожност, макар че е честа предварителната тревожност на очакване.

Генерализираната тревожност се проявява с оплакванията от чувство на нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт, безпокойства и мрачни предчувствия. Това разстройство се среща по-често при жените и обикновено е свързано с хроничен стрес.

При смесеното тревожно-депресивно разстройство се срещат симптоми на тревожност и депресия едновременно, с някои вегетативни симптоми като треперене, сърцебиене, сухота в устата, чувство на дискомфорт в областта на стомаха и т.н.

Рубриката други уточнени тревожни разстройства включва тревожна хистерия.

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се натрапливи мисли или действия, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието отново и отново в стереотипна форма. Те са почти неизменно мъчителни, защото са насилствени или неприлични, или просто защото се възприемат като безсмислени и обикновено пациентът се опитва безуспешно да им се противопостави. За преодоляването им пациентът извършва стереотипни натрапливи действия или ритуали. Обсесивно-компулсивното разстройство може да се представи с преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания, с преобладаване на компулсивни действия (натрапливи ритуали) или като смесени натрапливи мисли и действия.
Лечението на тревожните разстройства се провежда с медикаменти и психотерапия.

Реакциите на тежък стрес и разстройства в адаптацията включват разстройства, които възникват след преживяване на изключително стресогенно житейско събитие или при значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства. Съществена е индивидуалната уязвимост, но стресогенното събитие или продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор.
Тези разстройства представляват неадаптивен отговор, пречат на механизмите за справяне и водят до нарушение на социалното функциониране.

Острата стресова реакция възниква в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и има кратка продължителност, с подчертано значение на индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне.

Посттравматичното стресово разстройство и закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха (катастрофа, сражение, тежка злополука, очевидец на насилствена смърт, жертва на изтезания, тероризъм, изнасилване или друго престъпление). Типичните прояви включват повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени ("flashbacks"), сънища или кошмари, продължаващо чувство за "вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Наблюдава се и вегетативна свръхвъзбуда с хипервигилитет, повишен старт рефлекс и безсъние, тревожност и депресия. Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци.
Лечението се провежда с психотерапия и при необходимост с медикаменти.

Разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Те могат да бъдат кратка депресивна реакция, протрахирана депресивна реакция, смесена тревожно-депресивна реакция, с преобладаващо нарушение на други емоции, с преобладаващо нарушение на поведението или със смесено нарушение на емоциите и поведението.

Лечението се провежда с психотерапия и при необходимост с медикаменти.

Дисоциативните (конверзионни) разстройства са тясно свързани по време с травмиращи събития, неразрешими и непоносими проблеми или разстроени взаимоотношения, като неприятният афект, породен от проблемите и конфликтите, които пациентът не може да разреши, се трансформира в симптоми. Те имат склонност към повторение, възможно е да се развият хронични състояния, упорити телесни смущения без данни за телесно заболяване, понякога парализи и анестезия без увреда на нервната система. Пациентите с дисоциативни разстройства често показват поразяващо отричане на проблемите или на затрудненията, които могат да бъдат очевидни за другите. Разновидности са дисоциативна амнезия, дисоциативна фуга, дисоциативен ступор, транс и състояния на обладаност, двигателни и сетивни разстройства, дисоциативни гърчове, нарушения в координацията (атаксия), чудата походка или невъзможност да се стои прав без подкрепа (астазия ­абазия), преувеличено треперене или тресене, апраксия, акинезия, афония, дизартрия. Нарушените функции помагат на пациента да избяга от неприятен конфликт или да изрази индиректно своята зависимост или протест. Обикновено се срещат абнормности в преморбидната личност и в междуличностовите отношения. Често пъти е трудно да се разграничи съзнателната симулация от дисоциацията. Тук се отнасят и Ганзеровият синдром с неточни отговори, недоумение и псевдооглупяване, както и множествената личност с очевидно съществуване на две или повече ясно отграничени личности у едно лице, като в даден момент се проявява само една от тях.

Соматоформните разстройства се проявяват с упорити оплаквания от телесни симптоми, придружени от непрестанно настояване за медицински изследвания, въпреки повтарящите се негативни резултати и уверения, че симптомите не са телесно обусловени. Пациентът обикновено се противопоставя на опитите да се обсъжда евентуална психологична причинност. Често се наблюдава търсещо внимание (хистрионно) поведение.

Соматизационното разстройство се характеризира с множествени, възобновяващи се и често сменящи се телесни симптоми, обикновено с давност от няколко години преди пациентът да бъде насочен към психиатър. Симптомите се свързват с някоя част или система от тялото, но сред най-често срещаните са гастроинтестиналните смущения (болка, оригване, регургитация, повръщане, гадене и др.) и абнормни кожни усещания (сърбеж, парене, тръпнене, безчувственост, обриви, болезненост и т.н.). Сексуалните и менструални оплаквания също са чести. Често са налице изразена депресия и тревожност, които могат да оправдаят специфично лечение.

Хипохондричното разстройство е трайна тревога и убеденост за наличие на едно или повече сериозни и прогресиращи соматични разстройства. Манифестира се с трайни соматични оплаквания или ангажираност с външния вид. Често са налице изразена депресия и тревожност. Насочването към психиатър обикновено се възприема като обидно, а съветите и уверенията на няколко различни лекари, че няма телесна болест, се отричат.

Соматоформната вегетативна дисфункция съдържа оплаквания от система или орган, които до голяма степен или напълно са под вегетативна инервация и контрол, например сърдечно-съдовата, гастроинтестиналната и дихателната системи ("сърдечна невроза", психогенна хипервентилация и хълцане, "нервен стомах", "невротична диария", често уриниране). Оплакванията се базират на обективни симптоми на вегетативна възбуда като сърцебиене, изпотяване, изчервяване, тремор и др., в съчетание с със субективни и неспецифични симптоми - местещи се болки по цялото тяло, парене, тежест, стегнатост и чувство за подуване или разпъване, а пациентът отнася тези симптоми към определени органи или системи.

При персистиращото соматоформно болково разстройство основното оплакване е от непрекъсната, тежка и разстройваща индивида болка, която не може да бъде изцяло обяснена с физиологичен процес или телесно заболяване и която е свързана с емоционален конфликт или с психосоциални проблеми.

Други соматоформни разстройства включват "глобус хистерикус", психогенен тортиколис, спастични движения, психогенен сърбеж, психогенно нарушение на месечния цикъл, скърцане със зъби.

Лечението се провежда с психотерапия и при необходимост с медикаменти.

Като други невротични разстройства са представени няколко специфични смущения.
При неврастенията водещо е оплакването от нарастваща уморяемост след психично напрежение, известно снижение на професионалното функциониране или на ефективното справяне с ежедневните задачи. Може да се установи чувство за телесна или физическа слабост и изтощеност след минимални усилия, мускулна болка и невъзможност за релаксация, наред със замаяност, главоболие и чувство за обща нестабилност. Често се наблюдава безпокойство относно психичното и телесно неблагополучие, раздразнителност, анхедония, лека депресия и тревожност. Сънят често е нарушен, но може да се наблюдава и хиперсомния.
Деперсонализационно-дереализационният синдром (разстройство) е съпроводен от оплаквания за промяна на психичната дейност, тяло и/или обкръжение, те са нереални, отдалечени или автоматизирани, пациентът вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени, движенията и поведението му не са негови собствени, тялото му изглежда ненормално, околната среда изглежда изкуствена, като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност.

Горе

Разстройства на храненето

Анорексия нервоза е разстройство, което се характеризира с преднамерено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но по-рядко могат да заболеят също юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пубертета и по-възрастни жени, навлизащи в менопауза. Взаимодействието на някои социо-културални и биологични фактори допринасят за пораждането й. Загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез избягване на храни, от които се пълнее (висококалорични храни), както и чрез предизвикано повръщане, предизвикано чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти. Нарушено е възприемането на собственото тяло. Разстройството е свързано с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен и водещо до вторични ендокринни и метаболитни изменения и нарушения във функциите на организма, аменорея, загуба на сексуалното влечение и потентността, ако началото е в предпубертетна възраст, развитието се забавя и даже спира.

Булимия нервоза представлява разстройство, характеризиращо се с болестен страх от напълняване, но непрекъсната свръхангажираност, непреодолимо влечение, епизоди на преяждане, консумация на големи количества храна за кратко време, опит да се противодейства на напълняването чрез предизвикано повръщане, злоупотреба с пургативи, периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тиреоидни препарати или диуретици. Мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло. Проявява се в по-късна възраст и може да се разглежда като последица от персистираща анорексия нервоза. Повтарящото се повръщане може да доведе до нарушения на електролитния баланс, както и до някои телесни усложнения (тетания, епилептични гърчове, аритмия, мускулна слабост) и последваща остра загуба на тегло.
Лечението се провежда с психотерапия и при необходимост с медикаменти

Горе

Разстройства на личността и поведението в зряла възраст

Това са състояния и форми на поведение, които са трайни и характерни за даден индивид като стил на живот и отношение към себе си и към другите, трайни модели на поведение, които обичайно се появяват в късното детство или юношеството и проявите им се запазват в зряла възраст, така че е малко вероятно диагнозата личностово разстройство да бъде уместна преди 16-17 годишна възраст. Това са екстремни или значителни отклонения от начина, по който повечето хора от дадена култура се отнасят спрямо другите. Нямат конкретна етиология и не са резултат на друго психично разстройство или мозъчно заболяване.

Специфичните личностови разстройства (“психопатия” по предходната класификация на болестите) са тежки нарушения в структурата на характера и поведението на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността и са свързани със значителен срив в индивидуалното и социално функциониране. Представят се с подчертано дисхармонични нагласи, траен неадаптивен и абнормен стил на поведение, при значителен дистрес.

Параноидното личностово разстройство се характеризира с прекомерна сензитивност, злопаметност и отмъстителност, мнителност, склонност към изопачено възприемане на околните, борбено и непреклонно чувство за собствена правота, склонност към патологична ревност, склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, свръхангажираност с неоснователни "конспиративни" обяснения на събитията.

Шизоидното личностово разстройство се представя с ограниченост на дейностите, които доставят удоволствие, емоционална хладност, отчужденост, ограничена способност за изразяване на чувства, явно безразличие, слаб интерес към сексуални контакти, неизменно предпочитане на самотни дейности, прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване, липса на близки приятели, липса на чувствителност към социалните норми и правила.

Диссоциалното личностово разстройство се изразява чрез изразена и постоянна безотговорност, грубо безразличие към чувствата на другите, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции до жестокост, неспособност за изживяване на вина, изразена склонност да се обвиняват другите, постоянна раздразнителност.

Емоционално нестабилната личност действа импулсивно без оглед на последствията, настроението е неустойчиво и капризно, способността да се предвижда и планира е минимална, изблици на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или "поведенчески избухвания",
Емоционално нестабилната личност импулсивен тип се характеризира с емоционална нестабилност и липса на контрол над влеченията, чести изблици на насилие.
Емоционално нестабилната личност граничен (bordеrlinе) тип също е емоционално нестабилна, нарушени са представите на пациента за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочитания (включително сексуални), налице е хронично чувство на празнота. Съществува предразположение към въвличане в интензивни и нестабилни взаимоотношения, стигащи до повтарящи се емоционални кризи, свързани със суицидни заплахи или действия на самоувреждане (макар че същите могат да се проявят и без видими поводи).

Хистрионното личностово разстройство се характеризира с драматизиране на собствените преживявания, театралност, внушаемост, повърхностна и лабилна емоционалност, постоянно търсене на източници на вълнение и дейности, при които пациентът е в центъра на вниманието, неподходяща съблазнителност и свръхангажираност с физическа привлекателност. Като придружаващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към признание, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствени нужди.

Ананкастното личностово разстройство се характеризира с нерешителност, съмнения, прекомерна предпазливост, дълбока вътрешна несигурност, свръхангажираност с детайли и правила, перфекционизъм, педантичност, прекомерна съвестност, посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностовите контакти, ригидност и упоритост, повишени изисквания към околните, нахлуване на настойчиви и нежелани мисли или импулси.

Тревожната (избягваща контакти) личност се характеризира с постоянно напрежение и опасения, убеденост за несръчност, непривлекателност или малоценност, свръхчувствителност към критика или отхвърляне, ограничен начин на живот, избягване на активни междуличностови контакти поради страх от критика, неодобрение и отхвърляне.

Зависимата личност се характеризира с нагласа другите да поемат отговорност за съществени неща, чувство на безпомощност и некомпетентност, подчиняване на собствените нужди на нуждите на лицата от които е зависим, прекомерна отстъпчивост пред техните желания, прекален страх от изоставяне, ограничена способност да взима ежедневни решения без съвети и подкрепа, .

Като “Други специфични личностови разстройства” се обозначават нарцистична, ексцентрична, неудържима, незряла, пасивно-агресивна и психоневротична личност (личностово разстройство).

Личностовите разстройства обичайно са смесени с преобладаване на някой от описаните типове.
Лечението се провежда с психотерапия и при необходимост с медикаменти.

Трайните промени на личността, недължащи се на груба мозъчна увреда или заболяване се проявяват в случаите, когато са налице доказателства за явна и значима трайна промяна с ригидно и неадаптивно поведение след катастрофално травмиращо преживяване, стрес или пренапрежение, която в етиологично отношение може да се свърже с дълбоко, екстремно житейско преживяване. Характерни са враждебна нагласа или недоверие, социално оттегляне, чувство на празнота или безнадеждност, постоянно чувство за напрежение, отчужденост.

Трайната промяна на личността след прекарано психиатрично заболяване се дължи на травматизиращото преживяване на боледуване от тежка психична болест и се проявява с ригиден и неадаптивен начин на преживяване и функциониране, който води до трайни нарушения (междуличностови, социални или професионални) и до дистрес. Тя се развива след клинично възстановяване от психично заболяване, преживяно като крайно стресогенно в емоционален план и разтърсващо представата на индивида за самия себе си. Характеризира се с прекомерна зависимост и изискващо отношение, убеждение за промяна от болестта, пасивност и стеснени интереси, непрестанни оплаквания, хипохондрични нагласи, дисфорично или лабилно настроение.

Разстройствата на навиците и влеченията включват разстройства с повтарящи се действия, които нямат ясна рационална мотивация и обикновено накърняват собствените интереси на лицето или тези на други хора. Такива са патологично влечение към хазарт, патологично влечение към подпалване (пиромания), патологично влечение към крадене (клептомания), патологично влечение към скитничество (дромомания), трихотиломания (импулси за скубане на косми).

Разстройства на половия идентитет се представят чрез транссексуалност (лицето желае да живее и да бъде възприеман като принадлежащ към противоположния пол) и двуролев трансвестицизъм (носене на дрехи на противоположния пол за определен период от време, с цел временно преживяване на принадлежност към противоположния пол, но без желание за трайна смяна на пола).

Разстройствата на сексуалното влечение (парафилии) се представят от фетишизъм (използват се неодушевени предмети като стимул за сексуална възбуда и задоволяване), фетишистки трансвестицизъм (носене на дрехи на противоположния пол, главно с цел постигане на сексуална възбуда), ексхибиционизъм (показване на собствените гениталии пред непознати или на обществени места без покана или желание за по-интимен контакт), воайорство (повтаряща се или постоянна тенденция да се наблюдават хора в моменти на сексуално или интимно поведение, което води до сексуална възбуда и мастурбация и се извършва без знанието на наблюдаваните), педофилия (сексуално предпочитание към деца, обикновено в предпубертетна или ранна пубертетна възраст), садо-мазохизъм (предпочитание към сексуална дейност, която включва причиняване на болка, унижение, принуда), некрофилия, множествени разстройства на сексуалното влечение и други разнообразни разстройства на сексуалното влечение (нецензурни телефонни обаждания, потриване в хора на многолюдни места, сексуални действия с животни, използуване на странгулация или аноксия за усилване на сексуалната възбуда, предпочитания към партньори със специфичен анатомичен дефект и др.).

Вариантите на сексуалното развитие и насоченост (хомосексуалност, бисексуалност) не представляват сами по себе си психиатрични разстройства, но могат да са част от изявата на такива разстройства.

Към други разстройства на личността и поведението в зряла възраст се отнасят агравацията (преувеличаване на телесни симптоми по психологични причини - било като хистрионен синдром, било като възможностите за получаване на финансово обезщетение), симулацията (умишлено предизвикване или имитиране на симптоми или недъзи за избягване на наказателно преследване, набавяне на наркотици, избягване на военна повинност или опасни военни операции, опити за получаване на пенсии като болен или по-добри жилищни условия или други), извършването на повторни изследвания и операции в различни болници и клиники, независимо от това, че резултатите са винаги негативни (синдром на Munchausеn).

Така описаните основни психични разстройства не изчерпват психичната патология и само пълноценната психиатрична и психологична консултация може да даде прецизна оценка за състоянието на индивида


Свързани статии: